About Her

No one told me about her.

Замислих се днес каква е тази порода жени, представляваща едно 70-80% от жените днес и тук. Една нова еманципирана, еволюирала порода доказала качествата си и заслужено добрала се до почетния трон, на който думата „жена“ стои. Ами не. Това, което се забелязва напоследък за съжаление е нещо коренно различно. По-младите, още не осъзнали света в пълната му широта девойки се бият в гърдите, крещейки наляво и надясно (или по-точно в статуси из фейсбук, скайп) колко големи и коравосърдечни кучки са, как най-великият епитет, който могат да лепнат една на друга е party animal, опитват се да докажат на себе си и света колко са силни, или по-скоро безчувствени, нераними. Животът (или заветната цел) е едно голямо забавление, аз съм кучката, всичко е секс и пари, алкохол, блинк-блинк, smartphone и channel. И колкото поваче пада възрастта (13-14), толкова по-брутална става гледката. Нагоре пък също е интересно – по-зрелите жени, що-годе стъпили на краката си, въпреки опитът, който сe предполага, че трябва да са натрупали, продължават да го играят ‘независима и еманципирана‘, но пак ‘кучка’. И отново всичко граничещо до липса на възпитание (не че това са наблюдава при мъжете, де), липса на компромиси и реална самооценка. Защо всички тези жени забравят най-най-силното си оръжие (женствеността, нежността), защо е нужно пред другите да се правят, че изглеждат уж ампутирани от чувства, като е ясно, че всеки минава и през това (емоции и ситуации, които те променят). Смешно е. А и допринася достатъчно за лошия край на това човечество, който се надушва от хиляда километра.

I just don’t get it. I’m amazed. I’m disgusted.

" I just need to know that someone out there listens and understands and doesn’t try to sleep with people even if they could have. I need to know that these people exist. I think you of all people would understand because I think you of all people are alive and appreciate what that means. At least I hope you do because other people look to you for strength and friendship and it’s that simple. At least that’s what I’ve heard. So, this is my life. And I want you to know that I am both happy and sad and I’m still trying to figure out how that could be."

Избираш.

"Our lives are so hopelessly entangled in the choices of others, we can never have full control over our destiny or fate or purpose or whatever you want to call it. The choices we make will define us, of course, but so do the choices of everyone around us whether we know them or not."

Каквото и да решат Те, свършено е. What's done is done.  За това, какво ти остава? На теб? Остава ти да се научиш всеки път да се водиш от вътрешното предусещане за истина, от идеята или по-скоро упованието в идеята шестицата на зара най-често да гледа към небето.