Angels

Holidays are comin'

Holidays are goin'

Whitest snow is fallin'

Are u stopping being boring

or just throwing

Up your past

?

Myself - you're my only divine inspiration.

Е чак пък толкова...

Разбрах, че първото нещо, което

Виждам рано сутрин в небето

Е черна мисъл с три черни думи

Облечена, чака в ума ми.

Да изрека тежката прокоба

Не искам да мога, не мога.

Не желая в звук да поднеса

Вкуса за падение на света.

Защото червят също мълчи,

Ябълката в погнуса чака и търпи..

лошо ми е ;D 

По път

Вървиш си по улицата; не спираш да водиш спор със себе си, смееш се със себе си, сърдиш си се, крещиш си, съюзяваш се с другото си аз срещу третото, а то ти казва да вървиш по дяволите; и всички тези емоции се лепят една през друга на физиономията ти без да ти пука, че вече останалите минувачи те взимат за луда, понеже сами те са далеч по-зле.. Те ли всъщност са забравили да си вземат розовото хапче или ти не знаеш, че понякога си будна?

Скоро, скоро

Разговаряха си само по полъх от вятър и снопчета от слънчо; капчици невъобразима несъобразителност кикотливо предизвикваха алергична реакция без надежда за лечение. Кодираха мечтите си в знаците на Морз, който подремваше на хамака в задния двор. Крещяха на дъжда колко мокри и хлъзгави правеше надеждите им за междузвездно и междуселско пътуване. Подариха си лилави морски кончета в златни кутийки обвити в бръшлян за годишнината от сътворението на света. Прахосмукираха вълшебния прашец от пода в мазето, където зимата държаха виното, от което забравяш лошото и си спомняш за още неизпитаното. Свежата трева порязваше ходилата до глезените, до колената и сладка, млада кръв напояваше почвата с идеи за бъдещето и предстоящото начало. Не спираха да търсят дъха на малки горски виолетки по течението на потока под пещерата. Веднъж намерят ли всички продукти за тестото, всичко щеше да е перфектно, пълна идилия в памукови подскоци. Но и така си бе  вкусно, с аромата на сутрешна канела и дрънчене на счупени стъкълца.

Право

Онези очи, малките, най-малките, присвитите; онези, при които не ти става ясно кога притежателят се смее или обмисля кога и как точно да забие ножа; онези, които крият вътрешността толкова надълбоко, далече в черното, че е трудно да се определи цвят, форма и живост... Онези очи.. аз не желая да срещам, да виждам, да познавам.