Разговаряха си само по полъх от вятър и снопчета от слънчо; капчици невъобразима несъобразителност кикотливо предизвикваха алергична реакция без надежда за лечение. Кодираха мечтите си в знаците на Морз, който подремваше на хамака в задния двор. Крещяха на дъжда колко мокри и хлъзгави правеше надеждите им за междузвездно и междуселско пътуване. Подариха си лилави морски кончета в златни кутийки обвити в бръшлян за годишнината от сътворението на света. Прахосмукираха вълшебния прашец от пода в мазето, където зимата държаха виното, от което забравяш лошото и си спомняш за още неизпитаното. Свежата трева порязваше ходилата до глезените, до колената и сладка, млада кръв напояваше почвата с идеи за бъдещето и предстоящото начало. Не спираха да търсят дъха на малки горски виолетки по течението на потока под пещерата. Веднъж намерят ли всички продукти за тестото, всичко щеше да е перфектно, пълна идилия в памукови подскоци. Но и така си бе вкусно, с аромата на сутрешна канела и дрънчене на счупени стъкълца.
0 коментара:
Публикуване на коментар