Вървиш си по улицата; не спираш да водиш спор със себе си, смееш се със себе си, сърдиш си се, крещиш си, съюзяваш се с другото си аз срещу третото, а то ти казва да вървиш по дяволите; и всички тези емоции се лепят една през друга на физиономията ти без да ти пука, че вече останалите минувачи те взимат за луда, понеже сами те са далеч по-зле.. Те ли всъщност са забравили да си вземат розовото хапче или ти не знаеш, че понякога си будна?
0 коментара:
Публикуване на коментар