сряда, 26 януари 2011 г.

FOR A WORLD WITHOUT ARMY

0 коментара
От позицията на умерен пацифист, аз намирам съществуването на всякакви военни организации и системи за ненужни за просперирането и благосъстоянието на една държава. Не само ненужни, а и възпрепятстващи едно мирно социално израстване на съответното общество. Човешкото мислене се е развило до такава степен, че в култ е издигната единичността, индивидуалността, по-силен от всичко е инстинкта за самосъхранение, и идеята за колективно мислене и събирателност на средствата и усилията в името на една обща кауза са крайно отживели характеристики за човешкия род. Ето защо, да се взима част от средствата на данъкоплатците, в името на изхранването на група хора, правещи и допринасящи с нищо за света, ми се струва неподходящо, когато всъщност на лице са далеч по-належащи проблеми, икономически, на пример. Освен религиозните войни, които се водят и ръководят главно от мюсюлманския свят (чието предотвърдяване би могло да се постигне и с по-мирни средства; а в краен случай защо просто полицаите във всяка държава не се обучат така, че да могат да взимат участие и в подобен род събития /атентати и др. нападения/, така или иначе не правят нищо друго смислено), войните на които ежедневно ставаме свидетели са по-скоро прикрити, не отявлени кръвопролития и масови битки, клането и тн в името на защитаване или завземане на дадена територия, каквито са били по времето на Първата и Втората Световни войни, или пък дори онези от древността. Сега войните са икономически, войни за политическа власт, войни за разпределяне на пазара на наркотици, оръжия, проституция.. и всички те се водят с мирни средства, подписване на договори, сключване на споразумения и тн. За които не е нужно човек да е наясно как се стреля с пистолет или просто някакво друго действие за прилагане на насилие. Какво прави един войник по цял? Тича, тренира, обучават го как да напада и как да се защитава.. Защо му е? Какво прави един полковник? Стои на едно бюро.. и брои мухите.. или преподава на войника как да напада и как да се защитава. Защо му е? Как ли се чувства един полковник, чийто живот е преминал в това да стои зад едно бюро, правейки нищо, без да вземе участие в нито една акция/битка/война? Какъв полковник е той тогава? Защо му е било това образование? С какво се чувства горд, че е допринесъл с нещо за страната си? Всичко това е безсмислено и броя на такива безполезни хора трябва да се сведе до минимум.
Има още какво да кажа, но за момент се уморих да споря със себе си.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Бързото подаръче

0 коментара


Тръгва си по пътя, но не бърза сам.
Единствено часовника остави там
Потънал, ръждясал, забравен..
На дъното на блатото удавен.
Но взе със себе си по-важни вещи:
Мириса на две ароматни свещи,
Малко кубче непринуденост
И един свеж стрък превъзбуденост.
А още цял кашон желания,
Една тавичка любовни послания..
Но важното бе, че не тръгва сам,
Придружи го приятел прямсрам.
Защото притесняваше се леко.
Какво да и кажа, намекни, човеко.
Питаше се, попита него също.
Едно чувство безкрайно могъщо
Царуваше сред армия от съждения
Но вече беше взето и решение:
Нямаше нищо да и каже
Знаеше, че моментът е важен,
А думите тогава могат само
Да пречат. И нямо
Щеше най-скъпите си вещи да и подари
Да нямат край тези слънчеви дни..
И тя да разбере, сякаш телепатично
Онова чувство, могъщо и мистично.

на Валентина,
Ноември, 2010

СВЕТОВНА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ ЗДРАВЕТО: ЗАХАРТА - БЯЛАТА ОТРОВА

0 коментара



http://loveforlife.com.au/content/09/10/20/sugar-processed-white-sugar-terrible-poison-4-deadly-whites-rice-flour-sugar-salt-1
http://www.healingdaily.com/detoxification-diet/sugar.htm

http://blog.world-mysteries.com/science/the-sugar-conspiracy/

http://www.karlloren.com/Diabetes/p82.htm


Защото аз не искам да бъда част от вечните опити за заблуда на масите (колкото и наивно да звучи), с могъщата сила на искрицата надежда, че останалата част от населението ще размисли добре върху въпроса и ще достигне до правилния отговор. Отговор, чието естество се състои в избора и желанието да бъдеш здрав и енергичен.

П.П. Сериозността на темата е далеч над-възможностите ми за дискутиране на темата с и против себе си за момента; стига това, че фактите са налице... THINK.