сряда, 26 януари 2011 г.

FOR A WORLD WITHOUT ARMY

От позицията на умерен пацифист, аз намирам съществуването на всякакви военни организации и системи за ненужни за просперирането и благосъстоянието на една държава. Не само ненужни, а и възпрепятстващи едно мирно социално израстване на съответното общество. Човешкото мислене се е развило до такава степен, че в култ е издигната единичността, индивидуалността, по-силен от всичко е инстинкта за самосъхранение, и идеята за колективно мислене и събирателност на средствата и усилията в името на една обща кауза са крайно отживели характеристики за човешкия род. Ето защо, да се взима част от средствата на данъкоплатците, в името на изхранването на група хора, правещи и допринасящи с нищо за света, ми се струва неподходящо, когато всъщност на лице са далеч по-належащи проблеми, икономически, на пример. Освен религиозните войни, които се водят и ръководят главно от мюсюлманския свят (чието предотвърдяване би могло да се постигне и с по-мирни средства; а в краен случай защо просто полицаите във всяка държава не се обучат така, че да могат да взимат участие и в подобен род събития /атентати и др. нападения/, така или иначе не правят нищо друго смислено), войните на които ежедневно ставаме свидетели са по-скоро прикрити, не отявлени кръвопролития и масови битки, клането и тн в името на защитаване или завземане на дадена територия, каквито са били по времето на Първата и Втората Световни войни, или пък дори онези от древността. Сега войните са икономически, войни за политическа власт, войни за разпределяне на пазара на наркотици, оръжия, проституция.. и всички те се водят с мирни средства, подписване на договори, сключване на споразумения и тн. За които не е нужно човек да е наясно как се стреля с пистолет или просто някакво друго действие за прилагане на насилие. Какво прави един войник по цял? Тича, тренира, обучават го как да напада и как да се защитава.. Защо му е? Какво прави един полковник? Стои на едно бюро.. и брои мухите.. или преподава на войника как да напада и как да се защитава. Защо му е? Как ли се чувства един полковник, чийто живот е преминал в това да стои зад едно бюро, правейки нищо, без да вземе участие в нито една акция/битка/война? Какъв полковник е той тогава? Защо му е било това образование? С какво се чувства горд, че е допринесъл с нещо за страната си? Всичко това е безсмислено и броя на такива безполезни хора трябва да се сведе до минимум.
Има още какво да кажа, но за момент се уморих да споря със себе си.

0 коментара:

Публикуване на коментар