Чакай и се надявай

"... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи:
Чакай и се надявай !"

Тези две думи.. тези две думи обуславят прекалено противоречиво случващото се, пътя. Цял живот човек чака – чака да се роди, чака да порастне, чака да завърши образованието си, чака да започне работа, чака любовта, чака семейството, внуците, чака света да тръгне към добро и най-накрая, по дяволите, нещата да се оправят в скапаната държава, накрая чака смъртта. Целият път изглежда като някакво голямо очакване. И естествено надяване. Нищо друго не ти остава. Но не, за нещата, които искаш да получиш и да ти се случат, както всеки се досеща, човек сам трябва да се погрижи, действайки, мислейки, говорейки каквото, където и когато е нужно. И то се случва. Няма нищо по-лесно от това да получиш желаното материално – НЕ чакаш и НЕ се надяваш, защото почти всичко зависи от теб. Но „чакай и се надявай“ е за другото – желаното духовно. Там, в човешката психика, в собствената душевност и мир, във взаимоотношенията с хората, там човек трябва да е търпелив и разбиращ. И точно – изпълнен с надежда и очакване.. Понеже това е най-финото, най-крехкото, най-чупливото – държанието, общуването с хората. И най-съкровените желания, най-чаканите и жадувани мечти, мисли и представи – пред тях човекът е безсилен, може единствено (и това е пътя) да търси, иска и мечтае. И ако накрая не получи исканото – значи просто не го е искал достатъчно силно.