вторник, 27 декември 2011 г.

Black Mirror

0 коментара
I've heard there's some stupid pc game named the same way, but no; it's about the new TV series of the uk channel 4. It is really one of the greatest tv shows i've watched recently, really genius, exploring interesting ideas - issues I've been pondering over for a long time. And suddenly - bammm- they made a series about that. How great, isn't it =) I really can't decide which of the three episoded is the most epic one. I guess the first one shows what part in our lives have technologies at present; the second one: where the things (with technologies) are heading at; and the third one: what the things will look like in the near future. It's strange, it makes you curious, but it is also creepy and I don't want that in my life.

Here's a short review:
During the last ten years technologies have changed almost every aspect of out lives even before we have the time to think about it. There are plasma displays and smartphones in every house, on every desk, in every hand - they are very important part of our lives. We've lost the sense of what's real and what's not. We admire google and apple. Facebook knows us better than our parents do. We have access to info from the whole world but our brain can process twitter messages of only 140 symbols.

понеделник, 19 декември 2011 г.

неделя, 18 декември 2011 г.

Жалка работа

0 коментара

Досега не са ми правели кои знае какво впечатление, не съм обръщала голямо внимание.. сайтовете за запознанства. Не зная как е станало, какво и къде точно съм цъкнала, че да започнат да ми пълнят пощата със спам, но по-лошото, е че не знам как това да престане! ;( А най-непростимото е, че допуснах грешката да отворя един такъв, за да видя за какво толкова ми го бутат в очите. (не че не съм виждала и преди) Oh, Lord, О пресвета Дево от Гуаделупе! Какво виждам, на какво се пуля – някаква огромна порнографска маса пъпчиви пубери, които явно не намират начин да изразят бурното си хормонално състояние в реалността, в добрия стар ИСТИНСКИ ЖИВОТ.  Очевадно нищо не се е променило от преди пет години, когато за последно имах нещастието да попадна на такъв сайт (аха ли беше, или карамелче, или муцунки.ком или някоя подобно бездарна простотия). Честно да си призная, донякъде ги разбирам тези деца – далеч по-лесно е да общуваш пред монитора, няма го притеснението, а куражът пък е двойно повече. Но естествено, за бога, няма нищо по-хубаво и истинско от запознанството на живо и цялата тръпка от опознаването на човек в реалността във всеки възможен физически аспект – говор, мирис, движения. Тази импулсивна жива комуникация не съществува в интернет. Там има (полу)голи момченца и момиченца, явно любопитни да открият света на интимното преди да са открили света на чувствата. Но най-странното е, че в тези сайтове има и доста по-големи хора, които просто не ми е ясно какво търсят там. Или са някакви педофили или са адски глупави. Ако си над 17, не знам колко тъп трябва да си, че да се регистрираш в такъв сайт, колко жалък и колко бездарен, щом си опрял на това – да разчиташ на сайт да те свърже с бъдещия човек до теб (пък дори и за някаква тръпка за веднъж си е също толкова жалко, че и повече). Значи толкова не си вярваш и не сe харесваш. Или пък работата ти го налага/обстоятелствата/живота – наистина каквото и да е там, не го виждам като достатъчно оправдание, което да те кара да загърбиш истинските отношения с хората. Ето това е едно от приложенията на интернет, които в опитите си да улеснят живота ни, всъщност го правят по-малко ЖИВОТ. Не живот, а някаква игра. На роли. Аз съм тази и тази, харесвам това и това, ходя там и правя ей това и това, интересувам се от това. Ама дали е така, само аз си знам. Хах, ужас. Не знам колко трябва човек да изпадне, да се самозабрави, самосъжали и намрази, че да тръгне да се регистрира по тези сайтове.

Lilian! Oh, Lilian!!!

0 коментара







Pain and misery always hit the spot
Knowing you can't lose what you haven't got
:)

Кремиране =)

0 коментара

Boy, when you’re dead, they really fix you up. I hope to hell when I do die somebody has sense enough to just dump me in the river or something. Anything except sticking me in a goddam cemetery. People coming and putting a bunch of flowers on your stomach on Sunday, and all that crap. Who wants flowers when you’re dead? Nobody.

SALINGER
!!

сряда, 7 декември 2011 г.

Ave Maria!

0 коментара
Най-новото ми откритие ;D Една божествена ЖЕНА! 













3 х 3 = Poetry

0 коментара
ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях-най-лошият от от всички,
да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа и
празника,
да ти приседнат глътката и
залъкът
А в нощите, които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото-
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек ...
и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
Добрите хора лесно се обичат.


ЕДИН УЧЕН МИ КАЗА

Нищо чудно,
че една случайна дума
може да взриви на парчета
нашата любов.
Нищо чудно,
че една песъчинка ненавист
може да прониже деня
и да превърне
целия ни живот в пустиня.
Започвам да разбирам,
че огромният свят
е коварно изплетен
от хиляди причини и следствия...
Един учен ми каза
нещо вълнуващо -
полъхът,идващ от крилете на пеперуда
може да породи някъде
най-страшния тайфун
в океана.


И ТИ МИ ОБЪРНА ГРЪБ

И ти ми обърна гръб,
отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп,
навярно съм лошо облечен?

И нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам,
но аз те Обичам все пак!
Но аз те обичам...

Друг няма да срещнеш такъв
и в тази и в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група.
Богат съм на загуби!Знам.
На къща без покрив приличам,
но Слънцето влиза и там.
Но аз те обичам...

Не чувствам внезапния мраз
не виждам тълпите от хора.
Теб искам да гледам в анфас
и само на теб да говоря.
Вълнува ме твоята гръд
и твоите очи зелени
Защо ми обърна ти гръб?
Поне тръгни срещу мене...