Досега не са ми правели кои знае какво впечатление, не съм обръщала голямо внимание.. сайтовете за запознанства. Не зная как е станало, какво и къде точно съм цъкнала, че да започнат да ми пълнят пощата със спам, но по-лошото, е че не знам как това да престане! ;( А най-непростимото е, че допуснах грешката да отворя един такъв, за да видя за какво толкова ми го бутат в очите. (не че не съм виждала и преди) Oh, Lord, О пресвета Дево от Гуаделупе! Какво виждам, на какво се пуля – някаква огромна порнографска маса пъпчиви пубери, които явно не намират начин да изразят бурното си хормонално състояние в реалността, в добрия стар ИСТИНСКИ ЖИВОТ. Очевадно нищо не се е променило от преди пет години, когато за последно имах нещастието да попадна на такъв сайт (аха ли беше, или карамелче, или муцунки.ком или някоя подобно бездарна простотия). Честно да си призная, донякъде ги разбирам тези деца – далеч по-лесно е да общуваш пред монитора, няма го притеснението, а куражът пък е двойно повече. Но естествено, за бога, няма нищо по-хубаво и истинско от запознанството на живо и цялата тръпка от опознаването на човек в реалността във всеки възможен физически аспект – говор, мирис, движения. Тази импулсивна жива комуникация не съществува в интернет. Там има (полу)голи момченца и момиченца, явно любопитни да открият света на интимното преди да са открили света на чувствата. Но най-странното е, че в тези сайтове има и доста по-големи хора, които просто не ми е ясно какво търсят там. Или са някакви педофили или са адски глупави. Ако си над 17, не знам колко тъп трябва да си, че да се регистрираш в такъв сайт, колко жалък и колко бездарен, щом си опрял на това – да разчиташ на сайт да те свърже с бъдещия човек до теб (пък дори и за някаква тръпка за веднъж си е също толкова жалко, че и повече). Значи толкова не си вярваш и не сe харесваш. Или пък работата ти го налага/обстоятелствата/живота – наистина каквото и да е там, не го виждам като достатъчно оправдание, което да те кара да загърбиш истинските отношения с хората. Ето това е едно от приложенията на интернет, които в опитите си да улеснят живота ни, всъщност го правят по-малко ЖИВОТ. Не живот, а някаква игра. На роли. Аз съм тази и тази, харесвам това и това, ходя там и правя ей това и това, интересувам се от това. Ама дали е така, само аз си знам. Хах, ужас. Не знам колко трябва човек да изпадне, да се самозабрави, самосъжали и намрази, че да тръгне да се регистрира по тези сайтове.
0 коментара:
Публикуване на коментар