3 х 3 = Poetry

ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях-най-лошият от от всички,
да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа и
празника,
да ти приседнат глътката и
залъкът
А в нощите, които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото-
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова-
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек ...
и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
Добрите хора лесно се обичат.

ЕДИН УЧЕН МИ КАЗА

Нищо чудно,
че една случайна дума
може да взриви на парчета
нашата любов.
Нищо чудно,
че една песъчинка ненавист
може да прониже деня
и да превърне
целия ни живот в пустиня.
Започвам да разбирам,
че огромният свят
е коварно изплетен
от хиляди причини и следствия...
Един учен ми каза
нещо вълнуващо -
полъхът,идващ от крилете на пеперуда
може да породи някъде
най-страшния тайфун
в океана.

И ТИ МИ ОБЪРНА ГРЪБ

И ти ми обърна гръб,
отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп,
навярно съм лошо облечен?

И нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам,
но аз те Обичам все пак!
Но аз те обичам...

Друг няма да срещнеш такъв
и в тази и в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група.
Богат съм на загуби!Знам.
На къща без покрив приличам,
но Слънцето влиза и там.
Но аз те обичам...

Не чувствам внезапния мраз
не виждам тълпите от хора.
Теб искам да гледам в анфас
и само на теб да говоря.
Вълнува ме твоята гръд
и твоите очи зелени
Защо ми обърна ти гръб?
Поне тръгни срещу мене...